Представлението разказва за преживяванията на една снежинка, която търси приятел преди Коледа. Тя се среща с Вълкът, Лисицата, Вятърът, Мечо и едно малко момченце …
„… Имало едно време, не, не … по- добре когато времето беше прекрасно и чудесата все още се случваха. В страната на Зимата се роди снежинка. Ще кажете - чудо голямо! Нали това е съвсем естествено.
Да, но тази Снежинка беше особена, много любопитна, непослушна, палава и игрива.
…Когато се родят снежинките първото нещо, което научават е утринното измиване на зъбки, бузки, очички и ръчички, защото те са толкова бели, че всяко неизмито петънце личи отдалече.А няма нищо по- грозно от една мръсна и изцапана снежинка. Та снежинката, за която искам да ви разкажа, много бързо научи утринното измиване и го правеше с голямо удоволствие. Особеното в нея беше синьото й носле. Колкото и да го търкаше и миеше то си оставаше синьо!
А когато й омръзнеше да се занимава с нослето, започваха пакостите и лудориите.